петък, 17 август 2012 г.

Кратък русенско-български речник за начинаещи


Животът, Вселената и всичко останало в Русе не са като животът, вселената и всичко останало в другите части на Майка България. Там дори Вечният Отговор на Вечния Въпрос не е „42“, а „бьеш ли мааму, чуьек...“. Ето защо моя милост, който е живял в Русе и с русенци бая дълго време, реши на ползу роду да изкомпилира набързо един ексклузивен речник на русенските парадигми и синтагми, за да може колкото се може повече народ да се израдва на престоя си в крайдунавския град. Нека да започнем с най-очевидното:

Руси“ – това не е описателно-събирателно прилагателно за лолитките, които се събират „На Часовника“ (виж по-долу) или „На Лайното“ (виж по-долу), а името на града, произнесено по типично локален начин.
УдЪ“ – бистрата течност, универсалният разтворител, основата на живота, позната из останалия мъгълски (бел. ред. – нерусенски) свят като Н2О.
Лайното“ – култово заведение на центъра на Русе, наречено така заради неописуемото количество птичи фекалии, които се изсипват на главите на нищо неподозиращите клиенти. Мистерия представлява фактът, че въпреки че в действителност заведенията са три, името е едно (очевидно събирателно).
На Часовника“ – традиционно място за срещи на русенската младеж. Еквивалентът на Рим в крайдунавския град („Всички пътища водят към Рим“).
Чуьек“ – обръщение между местните. Предполага се, че в основата му е залегнало съществителното „човек“, въпреки че основните лингвистични школи още спорят по въпроса.
ГлъЪ“ – най-горната част на тялото на русенеца. Бегло сходна с „главата“ при останалата част от човечеството. Производен от въпросното съществително идиом е „Були мъ глъътъ“ – устойчиво словосъчетание, с което русенецът всъщност иска да ви уведоми, че изпитва мигрена.
Търлъ“ – официалният празник на Русе. Еквивалент на „сбора на селото“ в недотам развитите общества.
Дръш са мъшки ва, дрисльо!“ – любезно обръщение между русенци, обикновено след осмата водка.
Кръговото“ – мястото, където Веселин Маринов изпада в умиление. Още познато като сградата на РДВР – Русе.
Фараш“ – лопатка за боклук. „Шта залупам с фараша по глъътъ“ – любезно обръщение към по-възрастния член на компанията.
Кощрамба“ – уважително обръщение към вряла и кипяла в любовния живот жена.

Следва продължение...